Народни поверия за Димитровден
, SgotvenoE
На Димитровден не се работи! Ние, от СготвеноЕ, не само че работим и доставяме вкусна сготвена храна, но и ще ви разкажем повече за поверията и вярванията на празника.
Смята се, че денят на Свети Димитър е свързан с поврат в годишното време и с началото на зимата. Според народното поверие в полунощ срещу празника небето се отваря и след него се очаква първият сняг.
Поверия на Димитровден
Тази нощ е важна и за иманярите, които вярват, че щом небето се отвори, заровените иманета проблясват със слаб синкав пламък.
Ако вечерта срещу празника луната е пълна, пчеларите са радостни, защото ще се роят пчелите и ще се пълнят с мед кошерите, ако луната пък е празна, то и кошерите ще са празни.
Характерно е и обредното гадаене по първия гост стъпил в дома /полазник/. Добър и заможен ли е госта, здрава и плодовита ще е годината.
Старите българи са гадаели и по животните на Димитровден:
-
Вечерта срещу празника, овчарите хвърляли в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея се смятало, че зимата ще е дълга, тежка и студена.
-
Ако на Димитровден добитъкът се връща от паша със сламки в уста, зимата ще бъде люта.
-
Ако овцете лежат поотделно - зимата ще е топла и с малко сняг.
-
Ако пък овцете са на куп, това е сигурен знак, че ще е тежка и студена.
Защо на Димитровден не се работи?
На Димитровден жените не трябва да подхващат никаква домакинска работа, за да не разсърдят мишките, които могат да проядат всичко, изработено през годината - не трябва да шият, да тъкат, да предат или плетат. Също така не се взема в ръка хурка или вретено.
И за мъжете има някои забрани през тези дни - да не загребат жито от хамбара, да не ронят дори едно зърно от събраната царевица. Те трябва да замажат с кал хамбара, праговете на къщата, ъглите и кошовете, вярвайки, че така замазват очите на мишките.
Народно поверие разказва, че Свети Георги и Свети Димитър били братя-близнаци. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги му зарекъл, че ако види от стряха кръв да капе, то значи е умрял. След време Димитър видял една стряха да капе и тръгнал към Георгиевата страна на света. Там заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си раздели годината по братски - за свети Георги лятото, а за свети Димитър - зимата.
Кой е Свети Димитър?
Роден е в Солун през III век. Неговият баща бил управител на града, а по религиозни убеждения – християнин. Когато родителите на Димитър умират, император Максимиан го назначава на висок военен пост със заповед да преследва християните. Покръстеният като дете Димитър обаче ги покровителствал и започнал да насърчава разпространението на Христовата вяра.
Лекувал и давал упование дори и от тъмницата, където бил хвърлен преди да бъде убит. Мощите на светеца също били запазени и положени в сребърен ковчег, в малък каменен храм, в който също се случвали чудеса. Според преданието от мощите течало благовонно миро и затова Църквата го нарекла Свети Димитър Мироточиви.
Празникът на Свети Димитър се празнува на 26 октомври, защото се смята, че това е датата на смъртта му.
По време на Втората българска държава Свети Димитър е сред най-почитаните светци и най-вече в столицата Търново. Първите Асеневци смятат Свети Димитър за свой покровител.
Разбира се, както и на Петковден, трапезата е обредна, като на нея присъстват ябълки, питка и ако има именник – сготвен петел за мъж или кокошка – за жена. В нашето седмично меню няма обредна питка, но затова пък има вкусни сготвени ястия, с които да ви зарадваме.