История на сармите
Бъдни вечер наближава! Едно от традиционните ястия, които слагаме на масата си, са зелевите сарми. На следващия ден - на Коледа, на трапезата присъстват както месните сърми - с кисело зеле или лозови листа, така и руската салата, кюфтенцата и пържолките. Каква е историята на сармите и какъв е техния произход?
История и произход на сармите
Сарма е турска дума, която означава „увит“. В Турция се използва и още един термин – dolma, което означава пълня. Обикновено сармата е ястие от лозови или зелеви листа, навити около пълнеж от булгур или ориз, кайма или и двете. Те са традиционно ястие освен у нас, и в Сърбия, Румъния, Турция, Гърция, а също и в Азербайджан, Армения, Иран, Ирак и други.
Не е ясно къде е родината на сармите. Някои историци смятат, че византийците първи са измислили ястието и са се радвали на вкусни сарми още в античността. Други са на мнение, че сармите са се появили през периода на Османската империя. Факт е, че през този период те са навлезли в кухните на всички държави от Близкия Изток и Югоизточна Европа.
Прочетете още и: Какво е бифтек и видове телешки стекове? и Възрастните родители имат нужда от помощ - как да ги убедим
В България има два вида сарми, с кисело зеле и с лозов лист. Те могат да бъдат постни или направени с месо. Сармите от кисело зеле в някои райони на България могат да се приготвят с цели парчета месо, а не с кайма.
Съществува и вариант на т.нар. разтурени сарми. Готви се с нарязани на парченца зелеви листа, когато са силно разкъсани и не стават за завиване на обикновени сарми или когато зелето е рязано преди консервирането за по-бърза ферментация.
Зелевите сарми са една от задължителните съставки на капамата, която пък в някои райони на България е част от Коледното меню.